Да приемаш нещата лично е върховната проява на егоизма
„ Сънят на планетата е килнат и хората са умствено заболели от заболяването, наречена боязън. Симптомите са всички страсти, предизвикващи страдалчество: яд, ненавист, горест, злоба и изменничество. Когато страхът е прекомерно мощен, положението на разсъждаващия разум се утежнява и ние назоваваме това умствено заболяване. Ненормалното държание се появява, когато мозъкът е толкоз изплашен, а раните — толкоз мъчителни, че се постанова да прекратиш връзката с външния свят “.
Това написа в бестселъра си „ Четирите съглашения “ (или практическо управление за персонална независимост, или толтекска книга на мъдростта) Дон Мигел Руис.
Според него в случай че приемем умственото си положение като болест, откриваме, че за нея има лек. Не е належащо да страдаме повече. Първата стъпка е истината да отвори прочувствените рани, да извлече отровата и да ги излекува изцяло. Руис дава безапелационни инструкции по какъв начин да стане това - би трябвало да извиним на хората, които са ни наранили — не тъй като заслужават амнистия, а тъй като обичаме себе си толкоз доста, че не желаем да продължаваме да плащаме за несправедливостта.
Прошката е единственият лек. Можем да изберем да извиним, тъй като изпитваме съчувствие към себе си. Можем да се освободим от обидата и да заявим: „ Стига! Няма повече да бъда строгия Съдник, който върви против самия мен. Няма повече да се огорчавам и изтезавам. Няма повече да бъда жертвата “.
Първо би трябвало да извиним на родителите си, на братята си, на сестрите си, на приятелите си и на Бог. След като простите на Бог, най-накрая можете да простите и на себе си. Когато го извършите, ще престанете да се самоотхвърляте. Ще започнете да се приемате и любовта ви към самия себе си ще стане толкоз мощна, че най-после ще се приемете подобен, какъвто сте. Така се появява свободният човек. Ключът е прошката. Ще разберете, че сте дали прошка на някого, когато престанете да реагирате прочувствено при срещата с него. Ще чувате името му и ще запазвате успокоение. Когато някой допре остарялата рана и към този момент не изпитвате болежка, ще знаете, че сте дали прошка същински, споделя Руис.Нека си напомним четирите съглашения, които съгласно него са базата и смисълът на живота ни, пътеводните знаци, които в никакъв случай не би трябвало да забравяме и да държим през погледа и в центъра на съзнанието си.
Първото съглашение
Религиите приказват за грях и грешници, само че дано забележим какво в действителност значи да грешиш. Грях е всяка постъпка против самия себе си. Всичко, което чувствате, вярвате или казвате против самите себе си, е грях. А вие действате против себе си, когато се самоосъждате или самообвинявате за нещо... Да бъдеш непогрешим значи да не вървиш против самия себе си. Когато си непогрешим, поемаш отговорността за дейностите си, само че не се съдиш или виниш.
Според Руис - „ да бъдете безгрешни в словото си значи да употребявате вярно силата си; да я употребявате по посока на истината и любовта към себе си. Ако сключите съглашение със себе си да бъдете безгрешни в словото, това ще е задоволително, с цел да се демонстрира истината посредством вас и да се почисти цялата ви прочувствена отрова. “
Често използваме словото, с цел да ругаем, да упрекваме, да намираме отговорни, да унищожаваме, да разпръскваме персоналната си отрова — за изложение на яд, ревнивост, злоба и ненавист. Злоупотребяваме със словото прекомерно постоянно и по този начин сътворяваме и увековечаваме пъкъла. Винаги, когато чуем мнение и му повярваме, ние сключваме съглашение и то става част от мирогледа ни.
Клюката е най-лошата черна магия, тъй като съставлява чиста отрова. Научили сме се по какъв начин да клюкарстваме посредством съглашение. Като деца сме слушали по какъв начин възрастните непрекъснато сплетничат, изразявайки намерено мненията си за другите хора. Изказвали са мнение даже за хора, които не познават. Заедно с мненията се е предавала и прочувствената отрова и ние сме приели този вид другарство за обикновено. Клюкарството се е трансформирало в съществена форма на другарство в човешкото общество.
Ние сътворяваме цялата тази отрова и я предаваме на близките единствено с цел да се усещаме уверени в гледната си точка. Ако приемем първото съглашение и станем безгрешни в словото си, най-после цялата прочувствена отрова ще напусне мозъка ни и общуването с близките, в това число и с домашното ни куче или котка, прецизира Руис.
Второто съглашение
Но другите хора не вършат нищо поради вас, напомня мъдрецът. Правят го поради себе си. Всеки живее в личния си сън, в личния си ум; неговият свят е напълно друг от оня, в който живеем ние. Когато одобряваме нещо персонално, ние считаме, че другите знаят какво има в нашия свят и се опитваме да проектираме своя свят върху техния. Дори когато нещата в действителност наподобяват персонални, даже когато другите намерено ви оскърбяват, това отново няма нищо общо с вас. Техните думи, действия и отзиви се управляват от споразуменията в личните им мозъци. Позицията им е плод на метода, по който са били програмирани по време на опитомяването.
Дон Мигел Руис е безапелационен, че в случай че в действителност виждаме хората в същинската им светлина, без да го
одобряваме персонално, в никакъв случай няма да се засегнем от казаното или стореното от тях. Като не приемате нищо персонално, ще превъзмогнете привички и модели, които ви държат в плен на съня за пъкъла и провокират излишно страдалчество. Дори единствено посредством практикуването на това второ съглашение ще започнете да отменяте десетки дребни, дребни съглашения, които ви карат да страдате. А в случай че спазвате първите две съглашения, ще предотвратите седемдесет и пет % от дребните, дребни съглашения, които ви държат в плен на пъкъла.
Третото съглашение
Човешкият разум работи по доста забавен метод. Имаме потребност да оправдаваме всичко, да обясняваме и разбираме всичко, с цел да се усещаме сигурни. Пред нас стоят милиони въпроси, които се нуждаят от отговори, тъй като има толкоз неща, които разсъждаващият разум не може да изясни. Не е значимо дали отговорът е верен; самичък по себе си той ни кара да се усещаме сигурни. Затова вършим догатки.
Ние вършим догатки и за себе си и това поражда доста вътрешни спорове. „ Мисля, че съм кадърен да го направя “. Правите това съмнение и след това откривате, че не сте в положение да го извършите. Надценявате се или се подценявате, тъй като не сте отделили време да си зададете въпроси и да им отговорите. Може би би трябвало да съберете повече обстоятелства за дадена обстановка. Или пък да престанете да се самозалъгвате за същинските си стремежи.
Само си представете деня, в който сте престанали да вършиме догатки във връзка с колегата си, а след това и във връзка с всички хора в живота си. Начинът ви на другарство изцяло ще се промени и връзките ви няма повече да страдат от провокирани от неправилни догатки спорове.
Руис изяснява, че методът да се предпазите от догатките е да задавате въпроси.
Четвъртото съглашение
Когато вършиме най-хубавото, на което сте способни, вие ще живеете пълноценно. Ще бъдете продуктивни, положителни към себе си, тъй като ще се отдавате на фамилията си, на обществото, на всичко. Но точно действието ще ви накара да се почувствате безпределно щастливи. Когато постоянно вършиме най-хубавото по силите си, вие действате. Да правиш най-хубавото, на което си кадърен, значи да предприемаш нещо, тъй като го обичаш, а не тъй като очакваш компенсация. Повечето хора вършат тъкмо противоположното: вършат нещо, единствено когато чакат компенсация, и не се любуват на заниманието си. И това е повода да не вършат най-хубавото по силите си.
Когато вършиме най-хубавото, на което сте способни, вие не давате на Съдника опция да ви разгласи за отговорен или да ви упреква. Научавате се да приемате себе си. Но би трябвало да си давате сметка за грешките си и да се учите от тях.
Ако вършиме нещо, тъй като се постанова, тогава няма метод да дадете най-хубавото от себе си. В подобен случай е по-добре да не го вършиме. Упражнявайте безрезервност и безкористност.
Това написа в бестселъра си „ Четирите съглашения “ (или практическо управление за персонална независимост, или толтекска книга на мъдростта) Дон Мигел Руис.
Според него в случай че приемем умственото си положение като болест, откриваме, че за нея има лек. Не е належащо да страдаме повече. Първата стъпка е истината да отвори прочувствените рани, да извлече отровата и да ги излекува изцяло. Руис дава безапелационни инструкции по какъв начин да стане това - би трябвало да извиним на хората, които са ни наранили — не тъй като заслужават амнистия, а тъй като обичаме себе си толкоз доста, че не желаем да продължаваме да плащаме за несправедливостта.
Прошката е единственият лек. Можем да изберем да извиним, тъй като изпитваме съчувствие към себе си. Можем да се освободим от обидата и да заявим: „ Стига! Няма повече да бъда строгия Съдник, който върви против самия мен. Няма повече да се огорчавам и изтезавам. Няма повече да бъда жертвата “.
Първо би трябвало да извиним на родителите си, на братята си, на сестрите си, на приятелите си и на Бог. След като простите на Бог, най-накрая можете да простите и на себе си. Когато го извършите, ще престанете да се самоотхвърляте. Ще започнете да се приемате и любовта ви към самия себе си ще стане толкоз мощна, че най-после ще се приемете подобен, какъвто сте. Така се появява свободният човек. Ключът е прошката. Ще разберете, че сте дали прошка на някого, когато престанете да реагирате прочувствено при срещата с него. Ще чувате името му и ще запазвате успокоение. Когато някой допре остарялата рана и към този момент не изпитвате болежка, ще знаете, че сте дали прошка същински, споделя Руис.Нека си напомним четирите съглашения, които съгласно него са базата и смисълът на живота ни, пътеводните знаци, които в никакъв случай не би трябвало да забравяме и да държим през погледа и в центъра на съзнанието си.
Първото съглашение
Бъди непогрешим в словото си
„ Първото съглашение е: Бъди непогрешим в словото си. Звучи напълно просто, само че е изключително могъщо. Защо словото? Вашето слово е силата, която би трябвало да създадете. Вашето слово е подарък от самия Бог. В Евангелието от Йоана се споделя следното за сътворението на света: „ В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото “. Чрез словото изразявате съзидателната си мощ. Именно посредством словото давате израз на всичко. Независимо на какъв език говорите, желанията ви се реализират чрез словото. Онова, което сънувате, чувствате и представлявате, ще се прояви посредством словото “ - написа Руис.Той напомня, че то е е мощта, която би трябвало да изразите и предадете, да осмислите и от това да сътворите събитията в живота си. Че думите ни могат да сътворят най-прекрасния сън или да унищожат всичко в близост. Злоупотребата със словото основава жив пъкъл. А безгрешността на словото води до хубост, обич и земен парадайс.
Религиите приказват за грях и грешници, само че дано забележим какво в действителност значи да грешиш. Грях е всяка постъпка против самия себе си. Всичко, което чувствате, вярвате или казвате против самите себе си, е грях. А вие действате против себе си, когато се самоосъждате или самообвинявате за нещо... Да бъдеш непогрешим значи да не вървиш против самия себе си. Когато си непогрешим, поемаш отговорността за дейностите си, само че не се съдиш или виниш.
Според Руис - „ да бъдете безгрешни в словото си значи да употребявате вярно силата си; да я употребявате по посока на истината и любовта към себе си. Ако сключите съглашение със себе си да бъдете безгрешни в словото, това ще е задоволително, с цел да се демонстрира истината посредством вас и да се почисти цялата ви прочувствена отрова. “
Често използваме словото, с цел да ругаем, да упрекваме, да намираме отговорни, да унищожаваме, да разпръскваме персоналната си отрова — за изложение на яд, ревнивост, злоба и ненавист. Злоупотребяваме със словото прекомерно постоянно и по този начин сътворяваме и увековечаваме пъкъла. Винаги, когато чуем мнение и му повярваме, ние сключваме съглашение и то става част от мирогледа ни.
Клюката е най-лошата черна магия, тъй като съставлява чиста отрова. Научили сме се по какъв начин да клюкарстваме посредством съглашение. Като деца сме слушали по какъв начин възрастните непрекъснато сплетничат, изразявайки намерено мненията си за другите хора. Изказвали са мнение даже за хора, които не познават. Заедно с мненията се е предавала и прочувствената отрова и ние сме приели този вид другарство за обикновено. Клюкарството се е трансформирало в съществена форма на другарство в човешкото общество.
Ние сътворяваме цялата тази отрова и я предаваме на близките единствено с цел да се усещаме уверени в гледната си точка. Ако приемем първото съглашение и станем безгрешни в словото си, най-после цялата прочувствена отрова ще напусне мозъка ни и общуването с близките, в това число и с домашното ни куче или котка, прецизира Руис.
Второто съглашение
Не приемай нищо персонално
Каквото и да става към вас, не го приемайте персонално. Ако приемете персонално всяка засегнатост, която чуете в пространството, значи че се съгласявате. Веднага, щом се съгласите, отровата минава през вас и вие сте в плен на съня за пъкъла. Руис изяснява каква е повода за това: тава нареченото възприятие за лична значителност. Личната значителност или — да приемаш нещата персонално — е висшата демонстрация на егоизма, защото считаме, че всичко е обвързвано с нашето „ аз “. Смятаме, че сме виновни за всичко. Аз, аз, аз, постоянно аз!Но другите хора не вършат нищо поради вас, напомня мъдрецът. Правят го поради себе си. Всеки живее в личния си сън, в личния си ум; неговият свят е напълно друг от оня, в който живеем ние. Когато одобряваме нещо персонално, ние считаме, че другите знаят какво има в нашия свят и се опитваме да проектираме своя свят върху техния. Дори когато нещата в действителност наподобяват персонални, даже когато другите намерено ви оскърбяват, това отново няма нищо общо с вас. Техните думи, действия и отзиви се управляват от споразуменията в личните им мозъци. Позицията им е плод на метода, по който са били програмирани по време на опитомяването.
„ Когато приемате нещата персонално, вие се чувствате наранени и реакцията ви е да отбраните убежденията си и да създавате спорове. Правите от мухата слон, тъй като изпитвате нужда да бъдете прави, а всички други да бъркат. Опитвате се да докажете правотата си и като изразявате пред тях личните си отзиви. Чувствата и постъпките ви също са проекция на личния ви самостоятелен сън, отражение на личните ви съглашения. Вашите изявления, каузи и отзиви са в единодушие със подписаните от вас съглашения — и тези отзиви нямат нищо общо с мен. “Не приемайте нищо персонално, тъй като когато приемате нещата персонално, вие се обричате на безсмислено страдалчество. Хората са пристрастени към страданието в друга степен и ние се поддържаме един различен в поддържането на тази пагубна обвързаност. Хората са съгласни да си оказват помощ да страдат. Ако имате потребност от малтретиране, доста елементарно ще намерите кой да ви малтретира. По същия метод, в случай че сте с хора, които имат потребност да страдат, нещо във вас ви кара да ги измъчвате. Сякаш на гърба им е написано: „ Моля ви, ритнете ме “. Те търсят опрощение за страданието си. Пристрастеността им към страданието в действителност е съглашение, което се възобновява всеки ден.
Дон Мигел Руис е безапелационен, че в случай че в действителност виждаме хората в същинската им светлина, без да го
одобряваме персонално, в никакъв случай няма да се засегнем от казаното или стореното от тях. Като не приемате нищо персонално, ще превъзмогнете привички и модели, които ви държат в плен на съня за пъкъла и провокират излишно страдалчество. Дори единствено посредством практикуването на това второ съглашение ще започнете да отменяте десетки дребни, дребни съглашения, които ви карат да страдате. А в случай че спазвате първите две съглашения, ще предотвратите седемдесет и пет % от дребните, дребни съглашения, които ви държат в плен на пъкъла.
Третото съглашение
Не прави догатки
Ние сме склонни да вършим догатки за всичко. Проблемът с догатките е, че имаме вяра в истинността им. Можем да се закълнем в тяхната действителност. Правим съмнение за дейностите и мислите на другите — одобряваме го персонално — след това ги упрекваме и им изпращаме прочувствена отрова посредством словото си. Затова постоянно, когато вършим догатки, си търсим белята. Правим съмнение, разбираме нещо погрешно, одобряваме го персонално и в последна сметка от нищо и никакво сътворяваме същинска драма - написа Мигел Руис.Когато вършим догатки във връзките си, ние в действителност си търсим белята. Често допускаме, че сътрудникът ни знае какво мислим и не е належащо да показваме на глас желанията си. Правим догатката, че той ще постъпи по този начин, както желаеме, тъй като ни познава доста добре. А когато това не стане, се усещаме засегнати и споделяме: „ Трябваше да се сетиш “.
Човешкият разум работи по доста забавен метод. Имаме потребност да оправдаваме всичко, да обясняваме и разбираме всичко, с цел да се усещаме сигурни. Пред нас стоят милиони въпроси, които се нуждаят от отговори, тъй като има толкоз неща, които разсъждаващият разум не може да изясни. Не е значимо дали отговорът е верен; самичък по себе си той ни кара да се усещаме сигурни. Затова вършим догатки.
Ние вършим догатки и за себе си и това поражда доста вътрешни спорове. „ Мисля, че съм кадърен да го направя “. Правите това съмнение и след това откривате, че не сте в положение да го извършите. Надценявате се или се подценявате, тъй като не сте отделили време да си зададете въпроси и да им отговорите. Може би би трябвало да съберете повече обстоятелства за дадена обстановка. Или пък да престанете да се самозалъгвате за същинските си стремежи.
Само си представете деня, в който сте престанали да вършиме догатки във връзка с колегата си, а след това и във връзка с всички хора в живота си. Начинът ви на другарство изцяло ще се промени и връзките ви няма повече да страдат от провокирани от неправилни догатки спорове.
Руис изяснява, че методът да се предпазите от догатките е да задавате въпроси.
Уверете се, че поддържате връзка ясно. Когато не разбирате, питайте. Имайте смелостта да задавате въпроси, до момента в който всичко стане пределно ясно, и даже тогава не предполагайте, че знаете всичко за дадена обстановка. След като чуете отговора, няма да ви се постанова да вършиме догатки, тъй като ще знаете истината.При ясно другарство всичките ви връзки ще се трансформират — това желая аз; това искаш ти. Ако поддържаме връзка по този метод, словото ни става безгрешно. Ако всички хора можеха да поддържат връзка по този метод — с безгрешно слово — нямаше да има войни, принуждение и неразбирателства. Ако поддържаме връзка добре и ясно всички човешки проблеми щяха да се решат.
Четвъртото съглашение
Винаги прави най-хубавото, на което си кадърен
„ При всички условия правете най-хубавото по силите си — нито повече, нито по-малко. Но помнете, че най-хубавото е променлива големина. Всичко живо непрекъснато се променя, тъй че най-хубавото от време на време ще е от високо качество, различен път няма да е толкоз положително. Когато заран се разсъните освежени и заредени с сила, най-хубавото ще е по-добро, в сравнение с вечер, когато сте изтощени. То ще е друго, когато сте здрави и когато сте заболели, когато сте трезви и когато сте пияни. Най-доброто ще зависи от това дали се чувствате щастливи, дали сте разтревожени, ядосани или изпълнени с ревнивост.Според създателя на „ Четирите съглашения “ в случай че се насилвате да дадете повече, в сравнение с можете, ще изхабите повече сила от нужното и най-после най-хубавото няма да бъде задоволително. Когато се престаравате, вие изтощавате тялото си, вървите срещу себе си и постигането на задачата ще ви отнеме повече време. Ако пък вършиме по-малко, в сравнение с можете, вие се обричате на незадоволство, на самоосъждане на възприятие за виновност и на съжаления.
В взаимозависимост от настроението най-хубавото ще се трансформира всеки миг, всеки час и всеки ден. Така че вашето най-хубаво се трансформира от самото начало. Когато превърнете четирите нови съглашения в табиет, най-хубавото, на което сте способни, ще стане по-добро, в сравнение с е било в миналото. “
Когато вършиме най-хубавото, на което сте способни, вие ще живеете пълноценно. Ще бъдете продуктивни, положителни към себе си, тъй като ще се отдавате на фамилията си, на обществото, на всичко. Но точно действието ще ви накара да се почувствате безпределно щастливи. Когато постоянно вършиме най-хубавото по силите си, вие действате. Да правиш най-хубавото, на което си кадърен, значи да предприемаш нещо, тъй като го обичаш, а не тъй като очакваш компенсация. Повечето хора вършат тъкмо противоположното: вършат нещо, единствено когато чакат компенсация, и не се любуват на заниманието си. И това е повода да не вършат най-хубавото по силите си.
Когато вършиме най-хубавото, на което сте способни, вие не давате на Съдника опция да ви разгласи за отговорен или да ви упреква. Научавате се да приемате себе си. Но би трябвало да си давате сметка за грешките си и да се учите от тях.
Ако вършиме нещо, тъй като се постанова, тогава няма метод да дадете най-хубавото от себе си. В подобен случай е по-добре да не го вършиме. Упражнявайте безрезервност и безкористност.
„ Не е належащо да знаем или потвърждаваме каквото и да било. Единственото, което има значение, е да бъдем, да поемем риска и да се радваме на живота. Кажете „ не “, когато желаете да кажете „ не “, и „ да “, когато желаете да кажете „ да “. Вие имате правото да бъдете самите себе си. А ще бъдете самите себе си, единствено когато вършиме най-хубавото, на което сте способни. Когато не го вършиме, вие отричате правото си да бъдете самите себе си. Заслужава си да подхранвате това семенце в мозъка си. Не ви е належащо знание или велики метафизичен концепции. Не ви е належащо другите да ви одобряват. Вие давате израз на личната си божественост посредством живота си и любовта си към себе си и към другите. Да кажеш „ Обичам те “ е демонстрация на божественото. “Първите три съглашения ще се задействат, единствено в случай че вършиме най-хубавото, на което сте способни, напомня Руис. Не очаквайте постоянно да можете да бъдете безгрешни в словото си. Навиците ви са прекомерно мощни и крепко вкоренени в мозъка ви. Но можете да извършите всичко по силите си. Не очаквайте, че постоянно няма да приемате нещата персонално, предизвестява създателят на международния бестселър. Не очаквайте в никакъв случай да не вършиме догатки, само че несъмнено можете да вършиме най-хубавото, на което сте способни.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ